Eva Katerinova
„Храним“ ли здравословно детето си?
За здравето на детето сме свикнали да мислим главно във физическото му направление. Информираме се за ползите и вредите от определени храни, следим съдържанието по етикетите, внимаваме за „Е-та“, проучваме произхода на плодовете и зеленчуците, месото, млякото. Безспорно важни теми за здравето на детето, които ни вълнуват като родители.
Детето ни обаче, освен в здрав физически възрастен, ще се превърне в зряла личност, чиято психика и емоционално здраве силно зависят от това, с което е израснало и е било „захранено“ емоционално в детството си.
3 ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ „ХРАНИ“ ЗА ДЕТЕТО
1. Разбиране.
Когато малкото ни двегодишно дете започне онези истерични писъци на улицата, без да се замисляме, започваме да му викаме да престане. Сигурни сме, че постъпваме градивно като го дисциплинираме. Но как разбира то това?
Детето не е умален възрастен. Детският мозък не е развит на нивото, на което е развит този на възрастния.
Преди да проговорят , малките имат алтернативни начини да комуникират с нас. Истеричният изблик обикновено „се превежда“ като: „Безсилен съм да овладея яда си, помогни ми!“; „Ядосан съм, че ми прекъсна играта и ме накара да тръгна.“; „Обърни ми внимание! “. Когато го смъмрим, всъщност му казваме: „Не си изразявай чувствата, когато се чувстваш зле.“; „Не очаквай да те разбере някой в кризисен момент“.
Тази наша реакция е от „вредните“ храни за емоционалното здраве на детето. Един ден тя може да произведе у него пасивна агресивност, да го превърне в затворена личност, потискаща чувствата си.
Чувствайки нашето разбиране, детето придобива по-голяма увереност в общуването, расте в сигурност, че е ценен и уважаван човек.
2. Смях
„Смехът е здраве“ – отдавна позната истина, основана на редица научни изследвания. Отделянето на адреналин в кръвта, ендорфините в мозъка (т.нар. „хормон на щастието“) са само физическото обяснение за благотворното въздействие на смеха.
Смехът е нещо повече. Той е емоционално преживяване. Естествен заздравител на връзката с детето. Когато се смеем с някого на нещо, това прави изживяването още по-пълноценно. Да се смеем с детето си за него означава момент на пълно щастие, емоционална еуфория.
Редица проучвания показват, че стимулирането на чувството за хумор развива интелигентността на детето и повишава т.нар. EQ ( Коефициент на Емоционална Интелигентност). Смехът развива остроумието и абстрактното мислене. (“Let The Laughs Begin”, Karen Jennings and Mark Pierce, 1997)
Свободата да се смее „калява“ детето емоционално и го учи на здравословен начин да се справя с негативните емоции.
3. Любов
Прегръдка, усмивка, ласка, целувка. Кого не зареждат тези магически семпли жестове?
Редица изследвания доказват важността на любвеобилна среда около нас.
Окситоцин, „хормонът на любовта“, е този, който стои в основата на усещането за любов.
Той подпомага чувството за емпатия (съпричастност) у хората. Окситоцинът се отделя, когато се чувстваме обичани, когато прегръщаме и имаме допир един с друг.
Когато детето расте в среда, богата на окситоцин, то развива своето умение за съпричастност.
Изследване на Rostock University от 2007 г. показва как повишаването нивата на хормона води до повишаване емпатията и умението за „разпознаване“ емоционалните състояния у хората. Открива се и връзка между нивата на окситоцин и аутизма, спектралните разстройства. Тъй като те се характеризират с ниска емпатия и по-ниски нива на окситоцин.
„Понижените нива“ на любов при растежа на детето ни, могат да се отразят необратимо на психичното му здраве.
Д-р Джон Боубли, основател на теорията за „Привързаното Родителство“, също доказва негативните последствия от липсата на любов и близост върху здравето на детето.
В изследванията си той показва, че по начало в нас е заложен емоционален стремеж към близост с човека, който се грижи за нас. Всяко нещо, което нарушава тази близост и сигурността в нея, развива тревожност.
Любовта е толкова важна за детето, колкото е водата, храната и въздухът. Тя е естествена нужда на организма ни, както е всяка друга физическа такава.
Както обикновено казваме за физическото хранене, можем да кажем и за емоционалното: „Това, с което се“ храним“ днес, ще се превърнем утре“.
Автор: Даниела Костова