Eva Katerinova
В къщи си имаме традиция. Всяка събота приготвяме ястия от тефтера с рецепти на баба. Тя беше изкусна готвачка. Старателно записваше в тефтер всяка успешна рецепта. Сега всяка събота духът на любимата ми баба обсебва кухнята.
Тази събота се бях спряла на една отдавна забравена рецепта, рецептата за любимия ми сладкиш „Агнеси“. Не бях правила сладкиша досега, защото помня, че баба беше изключително внимателна в приготовленията, дълго време чакахме докато ни позволеше да хапнем и накрая свършваше за минути. Сега разполагах с времето и търпението, което се изискваше и ето, престраших се.
Продуктите за сладкиша са:
2 ч. ч. пудра захар 2. 5 яйца 3. 1 ч. ч. брашно 4. 1 ч. ч. смлени орехови ядки 5. 120 гр. краве масло 6. 2 ванилии
Специално беше подчертано, че яйцата трябва да са със стайна температура. Аз имам лоши спомени от неизпълнението на подобни подробности. Съсипвала съм сладкиши заради припряността си. Но сега си бях обещала да спазвам стриктно всичко написано. Приготвих всичко половин час предварително.
Започнах с капризните яйца. Разделих жълтъците от белтъците. Разбих с миксера белтъците с една щипка сол. В друг съд разбих маслото с 1 ч.ч. пудра захар. Смесих разбитите белтъци с маслото, разбърках ги с дървена лъжица и започнах да прибавям по малко от брашното, орехите и ванилията.
Готовата смес изсипах в намазана с масло тавичка и я сложих във загрятата до 180 градуса фурна за 30 минути.
Докато сладкишът изстиваше, разбих с миксера жълтъците с останалата пудра захар. Изсипах сместа върху изстиналия блат, изравних я и сложих отново тавичката във фурната за 10 минути на 80 градуса. Сега глазурата трябваше да се изсуши, а не да се пече.
След препоръчаните минути извадих готовото творение. Бях горда със себе си. Изглеждаше като излязло от печката на изкусен готвач. Нарязах сладкиша на ромбоиди и на всяко парче поставих по една орехова ядка. Наредих ги в поднос и поканих семейството в кухнята.
Реакцията им беше изненадваща. Съпругът ми сподели, че това е любимият му сладкиш и не е предполагал даже, че така се казва. Беше щастлив, че се връща в детството с такава вкусотия. Детето не изчака и минута, веднага си грабна парченце. Не издържа на изкушението.
Всичко е добре, когато свършва добре. Бяхме сити и щастливи и очаквахме следващата събота, за да видим какъв ще е изхода от следващия експеримент.
Автор: Десислава Михалева