Eva Katerinova
Страховете и фобиите са характерни за всички хора, но за родителите, чиито деца са в плен на страхове и фобии, те са причина за сериозно безпокойство. Всеки родител се поставя на мястото на детето си, което се чувства неудобно, разтревожено, нещастно поради някакви причини, и иска да му помогне.
Страховете съпътстват опознаването на света, с неговите трудности, периоди на изпитване на нещастие. За децата даже малките пречки изглеждат сериозни и драматично значителни. Но за родителите е важно да осъзнаят, че това е просто процес на свикване със средата, с нещата от живота, за да си изградят децата реална представа за света около тях, да формират навик да осъзнават трудностите и да не ги приемат от гледната точка на безпомощни същества, а да започнат да се справят с тях възможно най-бързо.
Ако започнем разглеждането на страховете и фобиите с безпокойството, чувство познато на всички деца, можем да установим, че те често се тревожат без определена причина. Това е чувство, познато като „пеперудки в стомаха”, нервност, предчувстване на опасност. Как може такова отрицателно чувство да бъде полезно?
Оставим ли децата да се справят сами с безпокойството, което ги обзема, ще им дадем възможност да развият навика да бъдат непрекъснато нащрек, да внимават и да се фокусират върху определени неща. Това е много ценно качество, особено за възрастните – оставим ли децата да го развият, в живота ще им бъде по-лесно да забелязват рисковете и опасностите и да реагират на тях навреме и адекватно.
Родителите трябва да помнят и другата важна полза от страховете и фобиите у малките деца. Те ще ги предпазят от инциденти, от нараняване. Например ако детето се страхува от огън, това означава, че няма опасност да посегне към кибрит или запалка, за да запали огън в къщи и да предизвика пожар.
Малките деца се страхуват от въображаеми същества, призраци. Но страхът или фобията ги подтикват да се интересуват повече от областта, която поражда техните страхове. Това е още едно предимство на тези обезпокоителни чувства, което родителите могат да използват, за да стимулират децата си да разширят знанията си, да осъзнаят, че това, от което се страхуват, не би трябвало да ги плаши толкова.
За родителите е важно да осъзнаят, че страховете и фобиите, които развиват децата им, са нещо естествено, съпътстващо израстването. Не трябва такива чувства у децата да пораждат безпокойство и опасения у родителите, загрижени за детското здраве. Важно е родителите да осъзнаят какви предимства носят страховете и фобиите и да ги използват, за стимулират децата си да научат повече за света, за да стеснят обхвата на страховете си, да се справят с тях. А докато децата са малки, страхът от огъня, от излизане на улицата без придружител и др. ще ги предпазват от опасни инциденти.
Автор: Таня Желева